Индия

Евчето Истаткова ме вдъхновява всеки път, като си глътна музата :)
Сега ще си позволя тук да публикувам нейния мой най-голям стимулатор :)


На стоп до Индия


Саня и Митко са ненормални. Те са тръгнали на стоп до Индия! Човече. На стоп. До Индия. Ненормални са ентусиазмът им, мотивацията им и жаждата им за приключение. Имат невероятен нюх да откриват места за нощувка – покрив на бензиностанция или почти шехерезадския дом на богаташ – пакистанец. Оглеждат се за камили, докато прекосяват нощем пустинята. В Диар Бекир пият чай в нощен клуб само за мъже. И после смей да кажеш, че Саня не е герой! В Иран женските форми се покриват. С пола върху панталона. Задължително. Тя обаче – не! В ислямските държави не срещаш жени нощем. Освен, ако не е българска пътешественичка, например. В Сърбия – яростни пияндури се сбиват, гледат лошо. Полицията също. Пътуваш най- често с тирове. Шофьорите понякога са напушени. Може да чакша дълго на магистралата или да сглобиш палтката си на паркинг. Сутрин тираджията почуква, както се чука на врата и те завежда до Анкара.
В Индия те посрещат местни, слонове, рикшаджии, маймуни, младежи с чайници, свещени места и мръсна бедност.

По пътя

Сърбия

„Най-неподходящата държава за нощно пътешествие. От всяко заведение изскачат пияни буйни младежи, които освен да се сбият друго едва ли биха се сетили да направят. Полицията е крайно нападателна към жени пътешественички. Особено в крайния квартал, откъдето минавахме, отвсякъде се чуваха крясъци, подвиквания, имаше странни порутени сгради, служещи за дискотеки и точно до една от кръчмите - “Погребално бюро”. Поне то донякъде си пасваше с отсрещния парк, където се наложи да преспим. За първи път никой не ни спря. Не мина нито един камион, чийто шофьор, не е раговарял с хора от няколко дни. Обиконево тираджиите са изключително добронамерени, тъй като ги спасяваш от скуката и евентуално от заспиване на волана след 72 –часов курс.”


Някъде в южен Пакистан...

Саня: „Зад гърба ти, когато умираш от глад,(тъй като си европеец и не се храниш с всичко източно, поради опасността от малария) се оказва, че седи, говори на перфктен английски и най-любезно ти подава диня босът на дилърите на оръжия. Нашият “автобус” минавал тъкмо през канала за оръжия и наркотици за цял свят, пълен с пакистанци на средна възраст, които не можеха да приказват от количеството хашиш, което изпушват на ден. Тези, които се возеха на покрива, за да ги духа вятърът, излегнали се върху багажа, наистина не знам как успяваха да запазят равновесие. В пустинята през нощта не е особено осветено, няма пътна настилка и опасността автобусът да блъсне някоя камила е огромна. Затова шофъорът, напушен, надува клаксона постоянно.”



На гарата в Пакистан Митко и Саня срещат Шахти – заможен притежател на половината земи в Лахор. Нощуват в къщата му – палат. В личната му спалня-удивителен жест! Развежда ги из лахорския парк, показва им градските интересности и разказва дълго за Пакистан.

Вече в Индия. Пътуват с влакове, което значи, че се шмугват из тълпи раздърпани хора, които се катерят настървено. Нощите изстиват. Духа отвсякъде. Гледаш боси или по скъсани чорапи хора как спокойно стъпват в кенефа. Из коридорите минават продавачи, от ония дето викат силно. И травестити, пеят, танцуват. Работа, братче!
В Индия е мръсно. Но пък може да осъмнеш в един от най-старите градове на тази земя – Варанаси. Да посрещнеш изгрева в лодка по Ганг, също. Нощен живот със заведения търси в Мумбай – по-европейски град. Иначе нощем виждаш – спят си на улицата хора, там, където са продавали плодове, да речем. Или в рикшите си. Шумно е. Саня и Митко едвам се чуват. Повечето индийци живеят на улицата –перат, ядат и непрекъснато са в движение. Особени са.
Саня: „Веднъж обезвредих една хлебарка и един индиец благо ми обясни, че това не е хубаво. На въпроса “Защо!” ми отговори “Защото са видими. Не са невидими (за да имам оправдание)”…
Не е странно двама мъже да се държат за ръце. Или да общуват прегърнати. Без да са гейове. Нормално е. Прието. Ежедневно.

Поглъщане

Саня: „Ядат нещо подобно на лайна от малки слончета, което след като прекрачите границата на тяхната изначална дистанцираност, ти предлагат и не можеш да откажеш просто. Взимаме го и казваме, че в Европа не ядем по това време и си го прибираме в пликче.”


Индийска еротика?

Саня:

„Странно как всичката еротика загубва силата си… Няма по-еротична дреха от сарито – парче плат, увито около тялото, свободно носещо се във въздуха. Понякога дори не слагат чоли (късата блуза под сарито) и са изцяло голи, а то просто заема формата на тялото, така че го прави загадъчно открито-скрито. Точката между очите (на омъжените жени) също приковава погледа и носи еротика. Звукът на гривните по ръцете и краката, хилядите накити, рисунките по стъпалата и дланите с всичките им безкрайни извивки… Това е концентрация на женствеността, откъдето и да го погледнеш. Но по някакъв странен начин не въздейства, защото… уф! Защото обикновено са мръсни (с извинение) и не се държат еротично… Повтарям, че сме се движили изключително из бедността! „


Завръщане

В Турция двамата преспиват на покрива на бензиностанция. Да, много любезно получават поканата за това от тамошните кюрди. Малко варварски кореняци, но откровени.

Пътуването на стоп е живот на разменни начала. Приемаш някого у вас, после той ти дава легло, щом тръгнеш на път. Има и няколко центъра, където можеш да си хванеш временна работа, за да финансираш пътуването си нататък. Стопаджиите си организират и партита. Саня и Митко отишли на едно такова в Германия. Но ще разказваме в следващия брой - как се обикалят 14 страни за 20 дена със 150 евро за двама. Когато е минус 13 температурата, когато те обират в Испания и се возиш с ексцентрични водачи на разни мпс-та...
В брой 6.